Тази гигантска сова с размери почти колкото бухал засега е потвърдена като гнездяща само в буковите гори на Централна Стара планина и Същинска Средна гора. Съществуват обаче отделни наблюдения, които показват, че разпространението ѝ в България може да е по-широко. Два възрастни екземпляра са установени край гр. Кричим, съответно през юни 1905 г. и май 1923 г. Професор Нанкинов съобщава, че е чул е обаждане край хижа “Леденика” във Врачанска планина на 22 май 1997 г. (Нанкинов, 2002). Също във Врачанска планина нашият колега Радослав Молдовански наблюдава една уралска улулица през октомври 2014 г. В последните години е регистрирана през размножителния период и в Македония и Гърция. Не е изключено да се среща и на още места в стари букови или смесени гори в страната, но намирането ѝ е трудно поради липсата на пътища и наличието на снежна покривка през ранната пролет, когато се обажда най-интензивно. Ако планирате орнитологични екскурзии в такива места, може да отделите време да я потърсите специално. Ще я различите от горската улулица по няколко признака:

  • по-големите размери;
  • формата и оцветяването на лицевия диск;
  • по-дългата опашка, която при кацнало положение на птицата и гледана в гръб или отстрани се вижда, че задминава доста върховете на прибраните крила;
  • наличието на по-малко на брой и по-широки тъмни опашни ивици.

Младите птици са трудно отличими от тези на горската улулица и е добре да се установят родителите, които вероятно са наблизо. Най-добрият период за търсенето ѝ е февруари-март, когато може да се провокира и с възпроизвеждане на брачното ѝ обаждане. Повечето от записите на обаждания на тази улулица са правени през тъмната част от денонощието, поради което е препоръчително да се търси поне след 21 часа. Понякога, денем, когато почива, я атакуват различни пойни птици, което е характерно и при присъствието и на други грабливи видове, като при възможност е добре да се проверяват местата с такава необяснима на пръв поглед птича „глъч” в гората. Ако я откриете, опитайте се да я заснемете или запишете гласа ѝ за да може да документирате орнитологичното откритие.

Калин Велев, Стойчо Стойчев
Нанкинов Д. (2002) Современное состояние популяций сов Болгарии, Беркут, 11(1): 48-60