Намерете още мухоловки

В България се срещат беловрата, жалобна, полубеловрата, сива и червеногуша мухоловка. В последните години със сигурност е доказано гнезденето на полубеловратата, сивата и червеногушата мухоловка. Разпространението им обаче не е напълно проучено и очакваме да се открият още много нови находища, особено на по-редките полубеловрата и червеногуша мухоловки. Хабитатният модел на полубеловратата мухоловка например показва, че видът вероятно се среща на доста повече от известните места (Georgiev et al.,2018). Това се потвърждава и от откриването му в нови находища след издаването на Атласа на гнездящите птици през 2007 година. Беловратата мухоловка пък е открита да гнезди в съседна Сърбия, но за България няма по-нови данни за сигурно гнездене, макар че е наблюдавана и през размножителния период. Загадка е и жалобната мухоловка, която е намирана да гнезди у нас в миналото, но сега границата на гнездовия ѝ ареал е в Румъния.

Типичните възрастни мъжки на трите „пъстри” мухоловки срещащи се у нас (беловрата, полубеловрата и жалобна) се отличават лесно по черно-бялото си оперение. Докато непрекъснатата бяла яка при беловратата не оставя съмнения за видовата принадлежност на видяната птица, то други два белега различават полубеловратата от жалобната. Наличието на добре изразена хоризонтална бяла ивичка в горната част на прибраното крило е характерно за полубеловратата, докато при жалобната тя липсва или най-много може да е по-тънка, слабо изразена и неясна. Помощ в определянето на тези два вида идва и от големината и разположението на бялото петно, което стои косо и изолирано от средата на крилото към външния му ръб и представлява част от основите на някои от първостепенните махови пера. При полубеловратата е по-широко и стига почти до ръба на крилото, докато при жалобната е значително по-тясно и ясно се вижда, че завършва доста преди този ръб.

Описаните белези са характерни за възрастните мъжки, като се има предвид, че те могат да варират при едногодишните такива. Наличието на наситено черен цвят в маховите пера, еднакъв с този по горната страна на птицата, показва че става въпрос за вече напълно зряла мъжка птица, докато миналогодишно излюпени птици са тъмнокафеникави там. Съществуват и атипични мъжки, с оперение подобно на женските, но голямото бяло петно на челото ги различава от последните. Те, както и женските и младите на трите вида са трудни за определяне в полеви условия и е желателно да бъдат документирани.

Както при повечето горски птици, ако научете песните на мухоловките ще ги откриете по-лесно, макар техните да са сравнително тихи, което може да е и причина да бъдат лесно пропуснати сред многобройния пролетен птичи „хор” в гората. Търсете ги в стари гори или такива с хралупати дървета, като се задържате по-продължително време, ослушвайки се за трелите им. При среща с „пъстри” мухоловки от всеки пол и възраст е нужно по-детайлно разглеждане на птицата и ако има колебание за видовата ѝ принадлежност, е препоръчително да се прави аудио, видео или снимково документиране. Червеногушата може да намерите основно в букови гори, включително от източен бук, докато полубеловарата се среща често и в дъбови и крайречни гори. Ако пък имате късмет да намерите през размножителния период беловрата или жалобна мухоловка задължително ги снимайте, това ще бъде орнитологично откритие, което се нуждае от доказателство. Имайте предвид обаче, че и петте вида не са редки по време на миграция и тогава могат да се видят в разнообразни местообитания.