Белоопашат мишелов

(Buteo rufinus)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 700-1000 двойки (2007: 650–750 дв.)

Особености на разпространението

С петнисто и разпръснато разпространение в цялата страна, предимно в равнинните и нископланинските части, по-концентрирано в Източните Родопи, Сакар и поречието на р. Тунджа с прилежащите му райони, планините на запад и север от Софийското поле, Врачанска планина и Искърския пролом, поречията на повечето реки в Дунавската равнина, включително суходолията в Добруджа, южните склонове на Стара планина, района на Същинска Средна гора и западната част на Тракийската низина и др. Почти не гнезди в по-високите части на Рила, Пирин, Западните Родопи, напълно отсъства и от гористия район на Странджа.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В някои райони като западната част на Тракия видът все още експанзира, заемайки нови територии, докато в други като Бесапарските ридове, Дервентски възвишения, Сакар последните години се забелязва отчетлив спад в популацията, дължащо се предимно на интензификацията на селското стопанство, както и на други фактори.

Численост в Защитени зони за птиците: 200-300 двойки (28% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Сакар“ (30-35 дв.), „Никополско плато“ (13 дв.), „Ломовете“ (8-11 дв.) и „Сините Камъни – Гребенец“ (7-10 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди в проломи, долини, хълмисти терени, предпланински склонове, ниски планини, но и в низини и равнини, със скали и скални стени (във вътрешността на страната), включително ниски и лесно достъпни такива. По-рядко по стръмни скалисти (морски) брегове (по Северното Черноморско крайбрежие), на дървета в окрайнини на широколистни листопадни гори (но и в ниско разположени изкуствени борови насаждения и овощни градини, дървесни и храстови плантации), в ивици дървета, храсти и мозайки от тях, както и по електрически стълбове, в изоставени кариери и ерозирали земни склонове.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Интензификация на земеделието, отравяне от примамки – живи гълъби, намазани с отрова, породено от конфликт с гълъбарските общности, пряко унищожаване и деградация на хранителните местообитания, изразяващо се е разораване на затревени площи, механизирано премахване на храсти, редуциране на хранителната база, увреждането на гнездовите местообитания, безпокойство по време на гнездовия сезон, рискова електропреносна  мрежа, обиране на малки и яйца.

Димитър Демерджиев, Стойчо Стойчев