Белочела рибарка

(Sternula albifrons)

Размер на популацията: 2020: 100-442 двойки (2007: 100-220 дв.)

Особености на разпространението

Групирано основно по Черноморското крайбрежие (Бургаските влажни зони). С неясен статус по Северното Черноморие – в района на Шабленското и Дуранкулашкото езеро и по р. Дунав (предимно в района на о. Белене). Изолирано гнездовище и при Цибърското блато.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в 22 ETRC 10x10km. Чувствителна увеличение в ареала на вида има по поречието на р. Дунав. В изследваният период не са потвърдени находищата около Шабленско и Дуранкулашко езеро, но не е изключено видът все още да гнезди периодично там. 

Числеността на вида страната има силни годишни вариации. Много често през различните години птиците се местят в различни квадрати търсейки най-оптималните условия за гнездене. Стабилно увеличение се усеща в Бургаските езера и особено много по поречието на р. Дунав. Тенденцията река Дунав да поддържа продължително по-ниски води видимо се отразява положително на вида създавайки множество перфектни за гнездене пясъчни острови. 

Численост в защитени зони за птиците: 100-220 двойки (49,77-100% от популацията). Всички значими и редовни гнездови находища на вида на територията на Натура 2000 мрежата. Най-много находища извън Натура 2000 мрежата има по поречието на р. Дунав. Най-висока численост има в защитените зони „Поморийско езеро“ (40-210 дв.), „Атанасовско езеро“ (10-75 дв.) и ЗЗ „Комплекс Беленски острови” (0-70 двойки).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди по бреговете на лагуни – соленоводни и хиперхалинни езера (солници), на стоящи пресни води, стоящи бракични води и на течащи води (по пясъчни коси по р. Дунав), както и по крайбрежни (морски) плажове и пясъчни дюни, рядко покрай блата и в тревиста растителност по периферията на водоеми. Периодът на гнездене е изключително разтеглен и е съобразен с оптималните условия за гнездене и достатъчно количество храна за изхранване на малките. При не достатъчно добри условия видът може да присъства целият сезон в гнездовите находища без да направи опит за гнездене. Много често гнезди в смесени колонии с други Дъждосвирцоподобни.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Хищничество, застрашаващо яйцата и малките в гнездовите колонии. Екстремни климатични явления,в резултат на глобалните климатични промени. Унищожаване на гнезда и малки вследствие на технически дейности при производство и добив на сол. Резки промени на водното ниво на реките. Унищожава на гнездови местообитания при добив на инертни материали от коритата на реките. Удълбаване и бетониране на коритата на реките.

Владимир Младенов, Ралица Георгиева, Петър Шурулинков