Белошипа ветрушка

(Falco naumanni)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 24-27 двойки (2007: 20–40 дв.)

Особености на разпространението

С две изолирани гнездовища – в Бургаско и село Левка, Свиленградско. До края на миналия век сигурно и твърде вероятно гнездене в Източните и Западните Родопи, Ломовете и Западна Стара планина.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г.  са известни две находища на белошипата ветрушка в страната Едната колония, намираща се в защитена зона „Сакар“, е резултат от програма за възстановяване на вида, изпълнявана от Зелени Балкани и включваща реинтродукция на птици с произход основно от Испания. Другата колония, известна от района на гр. Бургас е естествено възникнала  и наброява 3-5 гнездящи двойки.

Численост в защитени зони за птиците: 21-22 двойки (90% от популацията) е в защитена зона „Сакар“.

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Понастоящем гнезди в градове, села и индустриални зони – на единични постройки и други съоръжения сред селскостопански площи и изкуствени ландшафти. В миналото се е срещал по скали и скални стени (във вътрешността на страната).

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пряко унищожаване и деградация на хранителните местообитания, редуциране на хранителната база, увреждането на гнездовите местообитания, рискова електроразпределителна мрежа, хищничество от по-едри грабливи птици или хищни бозайници.

Димитър Демерджиев, Стойчо Стойчев