Бял щъркел

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 5828 двойки (2007: 4956-5672 дв.)

Особености на разпространението

Широкоразпространен гнездящ синантропен вид. Белият щъркел гнезди почти в цялата страна с изключение на гъстите горски масиви и местата с надморска височина над 1270 м. Видът е най-многочислен и с най-висока плътност (29-61 двойки на 100 km2) в Софийското и Самоковското поле, по долините на река Марица и прилежащите хълмисти райони с много изкуствени водоеми, долното течение на реките Искър, Струма и Тунджа, на места край р. Дунав и около Бургаските езера. Най-много заети гнезда (4841, 83%) са разположени между 0 и 400 м н.в. Добруджа е сред местата, където видът почти отсъства, въпреки подходящата надморска височина, вероятно поради липсата на водоеми и подходяща хранителна база. 

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: Седмото Международно преброяване на белия щъркел (2014 – 2015 г.) показа увеличаване на популацията на вида в България спрямо преброяването през 2004-2005 г. Броят на гнездящите двойки е нараснал с 1007 (21%). Допълнително освен регистрираните 5828 гнездящи двойки са установени и 999 незаети гнезда. Данните показват и значими регионални различия. С някои изключения, като област Плевен, белият щъркел намалява или е стабилен в повечето области в от Северна България. Сериозно увеличение на гнездящи двойки има в Южна България, особено в областите Пловдив, Хасково, София-област, Кърджали и Благоевград.

Численост в защитени зони за птиците: 508 двойки (9% от популацията). Най-многочислен е видът в защитените зони „Палакария“ (178 дв.), „Сакар“ (61 дв.), „Мост Арда“ (33 дв.) „Кочериново“ (27 дв.) и „Бакърлъка“ (21 дв.)

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди почти изцяло в градове, села и индустриални зони в близост до мочурливи места или влажни зони от различен тип. Част от гнездата (около 9% от заетите) разположени в свободната природа, най-често по единични или групи дървета или антропогенни съоръжения в селскостопански площи и изкуствени ландшафти.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Изгаряне на гнездата и загиване на птици в резултат на токови удари и къси съединения, токови удари по време на почивка и миграции, сблъсъци с въздушни електропроводи и ветрогенератори, пресушаване на влажни зони, безпокойство, интензификация в селското стопанство, бракониерски отстрел. Влошаване на хранителната база поради пресъхване на влажните ливади.

Свилен Чешмеджиев, Стойчо Стойчев