Египетски лешояд

(Neophron percnopterus)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Застрашен

Размер на популацията: 2020: 24 двойки (2007: 30-40 дв.)

Особености на разпространението

С разпокъсано петнисто разпространение, концентрирано в Източните Родопи, Източна Стара планина, Провадийско–Роякското плато, Ломовете. В миналото се е срещал в северната част на Искърския пролом, някои суходолия в Добруджа, Сакар, Странджа, Западна Стара планина и Предбалкана.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в 12 квадрата в цялата страна, по-голямата част от които на територията на Източните Родопи и в изолирани единични квадрати в Северна България. В миналото видът е бил широко разпространен, многочислен и разпространен на територията на цялата страна. Числеността на египетския лешояд е намаляла значително от стотици двойки в миналото до 24 през 2019, като 76% от тях се намират в Източните Родопи.

Численост в защитени зони за птиците: 20 двойки (83% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Студен кладенец“ (4 дв.) и “Маджарово” (4 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди изключително по скали и скални стени (във вътрешността на страната), нерядко – близо до населени места, особено в Източните Родопи и Ломовете.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Използването на отрови и отровни примамки в дивата природа, използването на пестициди в селското стопанство, сблъсъци с електропреносната мрежа и токови удари, незаконно убиване и вземане на индивиди от дивата природа, безпокойство от туристи и при горскостопански дейности.

Владимир Добрев