Индийско шаварче

(Acrocephalus agricola)

Размер на популацията: 2020: 82-153 двойки (2007: 50-80 дв.)

Особености на разпространението

Със силно ограничено разпространение, основно в Дуранкулашкото и Шабленското езеро (с Шабленската тузла) и с отделни, вероятно непостоянни гнездови находища в езеро Сребърна, Атанасовското езеро и възможно някои влажни зони по Южното Черноморско крайбрежие. 

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 2 квадрата, за които има данни за непостоянно гнездене преди 2013 г. – ез. Сребърна и Атанасовско езеро. Нови находища не са установени.

Численост в защитени зони за птиците: 50-85 двойки (100% от популацията). Единствените потвърдени находища в страната към момента са Дуранкулашко езеро (40-65 дв.) и Шабленски езерен комплекс (10-20 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в крайморски блата, в растителност по периферията на водоеми, особено рехави тръстикови масиви Phragmites australis с неголяма височина и тънки стъбла на растенията. В Дуранкулашкото и Шабленското езеро се придържа главно в периферната ивица (широка около 30–50 m) на тръстиковите масиви, откъм пясъчните дюни, по-рядко откъм обработваеми площи. Гнезди в тръстиката по бреговете и на Шабленската тузла и Атанасовското езеро, които представляват лагуни.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, опожаряване и косене на тръстикови масиви край водоемите

Михаил Илиев, Владимир Младенов