Кафявоглава потапница

(Aythya ferina)

Размер на популацията: 2020: 69 -266 двойки (2007: 100-250 дв.)

Особености на разпространението

С групово и разпръснато разпространение, главно по Дунавското и Черноморското крайбрежие, където са основните гнездови находища: блато Сребърна, рибарниците Мечка и Орсоя, Бургаските влажни зони, и най-вече Пода и Комлушка низина. През отделни години единични двойки гнездят в Тракийската низина, Дунавската равнина, Софийското поле, на места в Западна България и по долината на р. Арда.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в някои стари находища, но те се компенсират на фона на увеличението на числеността в някои ключови находища. Спад се наблюдава основно в бившите рибовъдни стопанства, които са изоставени и водния режим е силно нарушен. Това е вид, който постепенно увеличава присъствието и числеността си в страната от средата на миналия век. Основната гнездова концентрация се намира в района на Бургаските езера, където са регистрирани близо една трета от гнездящите двойки.

Численост в защитени зони за птиците: 69-239 двойки (100% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Комплекс Мандра-Пода“ (13-40 дв.), „Бургаско езеро“ (9-36 дв.), „Комплекс Беленски острови“ (10-28 дв.). На практика почти цялата гнездова популация попада на територията от националната екологична мрежа.

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в неморски води (лагуни, стоящи пресни води, стоящи бракични води), в блата (растителност по периферията на водоеми) и в тревни съобщества по влажни терени, когато са разположени по брега на влажните зони. Предпочита относително открити и обширни естествени и полуестествени водоеми.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Промени в управлението и ползването на изкуствени влажни зони водещи до пресушаване на части от водоемите и ускорена сукцесия и обрастване с водолюбива растителност. Влошен воден режим на естествени влажни зони и свързаната с това сукцесия на растителността. Потенциална заплаха застрашаваща основните гнездови находища е свързана с възможните дейности по удълбаването на р. Дунав за подобряване на навигацията по реката, което може да доведе до влошаване на водния режим на основните гнездови находища на вида. Урбанизиране на територии в близост до крайморските езера, и пресушаване на естествени влажни зони по черноморското крайбрежие.

Николай Петков, Свилен Чешмеджиев