Кафявокрил огърличник

(Glareola pratincola)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 133-428 двойки (2007: 140-180 дв.)

Особености на разпространението

С групирани гнездовища в три обособени района – Тракийската низина (между Пазарджик и Чирпан), Бургаските влажни зони и Северното Черноморско крайбрежие (Шабленско и Дуранкулашко езеро). Единични находища и в други части на страната (Софийско поле, Варненско–Белославски езерен комплекс и др.).

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 16 квадрата, където се е срещал преди 2013 г. В някои от тези квадрати вероятно наблюденията са свързани с ниска степен на достоверност за гнездене и преди. Нови находища са установени в 12 квадрата, повечето в западните части на Горнотракийската низина. Повечето колонии менят разположението си от година на година в зависимост от наличните посеви, хранителната база и водните нива. Големи колонии извън защитени зони са установени в районите на Чирпан, Раковски, Шишманци и др.

Численост в защитени зони за птиците: 28-141 двойки (29% от популацията). Голям дял от популацията в Горнотракийската низина е извън Натура 2000 зони, в близост до малки язовири или оризища. Най-висока численост има в защитените зони „Атанасовско езеро“ (15-90 дв.), “Оризища Цалапица” (6-13 дв.), “Комплекс Мандра-Пода” (0-35 дв.) и “Поморийско езеро” (5-10 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди в посеви и други (едногодишни) тревни култури (особено в ниви с царевица и памук в началния стадий на развитие на растенията), в степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени, обикновено използвани като пасища, също в засолени терени с халофитна растителност, както и около блата, в тревна растителност по периферията на водоеми. Колониите се разполагат в близост до водоеми със стоящи пресни води, по-рядко до стоящи бракични води и лагуни.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Осушаване на влажни зони. Изоставяне на някои оризища в Горнотракийската низина. Земеделски дейности, водещи до безпокойство или пряко унищожаване на колониите. Хищничество (от скитащи кучета, чакали, вранови птици), застрашаващо яйцата и малките в гнездовите колонии. Екстремни климатични явления в резултат на глобалните климатични промени.

Петър Шурулинков, Гиргина Даскалова, Владимир Младенов, Ралица Георгиева, Михаил Илиев