Качулата кукувица

(Clamator glandarius)

Размер на популацията: 2020: 5-21 двойки (2007: 5-15 дв.)

Особености на разпространението

 Регистрирани са единични находища в равнинни и хълмисти райони в цялата страна, по-близко разположени в Източните Родопи, Тракийската низина, Сакар, а изолирано – в Карнобатското и Айтоското поле, до Бургас, Дервентските възвишения, поречието на р. Струма, Софийското поле, Лудогорието и до р. Дунав. Повечето от наблюденията са с ниска степен на вероятност за гнездене и вероятно в някои случаи се касае за скитащи птици.  През размножителния период свързан с врановите птици особено свраката, които са основните му гнездови гостоприемници. 

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в 19 квадрата. Не е установен в 7 квадрата, където се е срещал преди 2013 г., но е установен в 2 нови квадрата.

Численост в защитени зони за птиците: 5-10 двойки (50-100% от популацията), като се среща с единични двойки в 6 защитени зони за птици – „Калиакра“, „Бесапарски ридове“, „Оризища Цалапица“, „Сакар“, „Студен кладенец“ и „Моста на Арда.

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в разредени широколистни листопадни гори, в сухолюбиви храсталаци, в някои случаи – в овощни градини, дървесни и храстови плантации, ивици дървета, храсти и мозайки от тях, градове, села и индустриални зони, включително в градски паркове и градини. В редица случаи тези места са в близост до реки или други водоеми. 

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Не са установени заплахи.

Ирина Костадинова, Стойчо Стойчев