Атлас на гнездящите птици в България

Малък креслив орел

(Clanga pomarina)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 600-700  двойки (2007: 350–450 дв.)

Особености на разпространението

С неравномерно петнисто разпространение, по-голямата част (70%) от гнездовата популация е концентрирана в Югоизточна и Източна България и обхваща почти изцяло Странджа, Сакар и значителни части от Източна Стара планина, Източните Родопи и Добруджа. Останалата част от двойките разпръснати в почти цялата страна, главно в по-ниските й части. Отсъства или слабо представен в Северозападна България, Западните погранични планини, южната част на Дунавската равнина и Предбалкана, долините на реките Струма и Места и др. Избягва високите планини като Рила, Пирин и Западните Родопи. Среща се от морското равнище до около 1500 m. надморска височина, най-вече в диапазона 100-1000 m.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: Разликите в разпространението и числеността от периода 2013-2020 спрямо 2007 г. се дължат предимно на разширените и специализирани проучвания на вида, а не толкова на някакво развитие на популацията.

 

Численост в Защитени зони за птиците: 200-250 двойки (33% от популацията). Близо 1/3 от популацията се намира в защитени зони за птиците, като най-висока численост е установена в защитените зони „Сакар“ (40-45 дв.), „Западна Странджа“ (40-42 дв.) и „Дервентски възвишения” (20 дв). 

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди в гори с поляни, в близост до речни долини, пасища, ливади, блата, групи дървета край потоци: основно в широколистни листопадни гори, но и в смесени гори, алувиални и многовлажни гори и храсталаци, рядко в ивици дървета, храсти и мозайки от тях.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Краткосрочна тенденция на числеността: слабо нарастваща 
Дългосрочна тенденция на числеността: слабо нарастваща
Краткосрочна тенденция на разпространението: стабилно
Дългосрочна тенденция на разпространението: стабилно

Заплахи

Пряко унищожаване и деградация на хранителните и гнездови местообитания, изразяващо се в разораване или обрастване на затревените площи и промяна в структурата на гората, редуциране на хранителната база, безпокойство по време на гнездовия сезон, бракониерство, обиране на малки и яйца. 

Димитър Демерджиев, Волен Аркумарев