Атлас на гнездящите птици в България

Малък орел

(Hieraaetus pennatus)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 400-550 двойки (2007: 140–200 дв.)

Особености на разпространението

Петнисто и разпръснато в почти цялата страна, в гористи райони в равнините, в ниските и средно високите части на планините. Предимно в Източна България, с най-плътно разпространение в Източните Родопи, Сакар и хълмистите райони по поречието на р. Тунджа, Източна Стара планина, Странджа, Добруджа и отчасти Лудогорието. Гнездовища в съседни квадрати и в Средна гора, долината на р. Струма, Тракийската низина. В Западна България предимно с разпръснати единични находища. Почти отсъства от Дунавската равнина.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: Популацията му е стабилна, вероятно със слабо увеличаване в отделни райони. Разликите в разпространението и числеността спрямо предходното докладване се дължат предимно на разширените проучвания на вида, а не толкова на някакво развитие на популацията.

Численост в Защитени зони за птиците: 100-150 двойки (25% от популацията). С най-висока численост се среща в защитените зони „Сакар“ (10-15 дв.), „Бяла река“ (8-10 дв.) и „Дервентски възвишения (7-10 дв).

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди основно в широколистни листопадни гори и по-рядко в смесени гори или в алувиални и много влажни гори и храсталаци (главно покрай Дунавското и Черноморското крайбрежие) , в близост до пасища, ливади и обработваеми земи, избягвайки високите планини. Гнездовото му разпространение в голяма степен зависи от наличието на стари гори или запазени групи стари дървета сред по-младите гори.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Краткосрочна тенденция на числеността: стабилна 
Дългосрочна тенденция на числеността: стабилна
Краткосрочна тенденция на разпространението: стабилно
Дългосрочна тенденция на разпространението: стабилно

 
Заплахи

Пряко унищожаване и деградация на хранителните и гнездови местообитания, изразяващо се в разораване на затревените площи и промяна в структурата на гората, редуциране на хранителната база, безпокойство по време на гнездовия сезон, бракониерство, обиране на малки и яйца. 

Димитър Демерджиев, Волен Аркумарев