Атлас на гнездящите птици в България

Мочурно шаварче

(Acrocephalus palustris)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 7000-15 000 дв.

Особености на разпространението

С петнисто разпространение на значителна част от територията на страната, главно в по-ниските й части, но и в хълмисти и предпланински райони. По-компактно покрай река Дунав и в Дунавската равнина, Софийското поле и някои други високи полета в Западна България, Подбалканските котловини, поречията на реките Марица, Тунджа, Струма, Арда, Места и притоците им. С по-разпръснати находища в гористите или по-сухи райони (Предбалкана, Странджа, Източни Родопи и др.).

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди основно в тревни съобщества по влажни терени, особено такива с рудерална растителност (преди всичко Conium maculatum в съчетание с по-гъсти високи треви и бурени). Чест в крайречни и приизворни мочурища, в растителност по периферията на водоеми, предимно сухи периферии на тръстикови масиви, примесени с друга тревиста растителност, най-вече Artemisia sp., Urtica dioica, Aristolochia clematitis и Rubus sp., в пустеещи земи, посеви и други (едногодишни) тревни култури, най-често в житни ниви, примесени с плевели. В много случаи се размножава на окрайнините на градове, села и индустриални зони и понякога дори в градски паркове и градини, но присъствието му там се определя най-вече от наличието на места с рудерална растителност.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020

Не анализирани

Заплахи

Не анализирани