Мустакато тръстикарче

(Panurus biarmicus)

Размер на популацията: 2020: 76-167 двойки (2007: 200-600 дв.)

Особености на разпространението

С ограничено разпространение, групирано основно по Черноморското крайбрежие (Бургаски влажни зони, Варненско–Белославски езерен комплекс и Северни Черноморски влажни зони), покрай р. Дунав (рибарниците Орсоя и Калимок и ез. Сребърна). С изолирани находища и в Дунавската равнина, Софийското поле и Тракийската низина.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В 25 квадрата, в които видът е бил докладван като гнездещ през 2013 г., няма нови данни, потвърждаващи наличието му. В много от тези квадрати мустакатия синигер всъщност никога не е установяван да гнезди и вероятно са били наблюдавани мигранти или скитащи птици. Не е изяснен статуса на вида в тръстиковите масиви в част от блатата по Черноморието на юг от Созопол,както и в крайдунавските влажни зони. Това са потенциални находища, които се нуждаят от по-детайлно проучване в тази насока.

Численост в защитени зони за птиците: Цялата популация е установена в Натура-2000 зони за птиците. Най-висока численост има в защитените зони „Дуранкулашко езеро“ -13-45 дв. , “Атанасовско езеро” (5-35 дв.), “Бургаско езеро” (9-22 дв.) и “Раяновци” (10-15 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в блата, в растителност по периферията на водоеми, основно в тръстикови масиви Phragmites australis.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Осушаване на влажни зони. Увреждане на местообитанията, вследствие на мащабни пожари в тръстикови масиви. Студени и многоснежни зимни условия. 

Гиргина Даскалова, Петър Шурулинков