Мустакато шаварче

(Acrocephalus melanopogon)

Размер на популацията: 2020: 20-57 двойки (2007: 5-25 дв.)

Особености на разпространението

С разпръснати единични находища главно по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Сигурно гнездене през периода на настоящото картиране установено само в Дуранкулашкото езеро чрез опръстенени през размножителния период на 2002 г. индивиди. На 22.05.1995 г. в обширни тръстикови масиви в западната част на ез. Вая са наблюдавани 4 пеещи индивида (SCOTT, 1995). Наблюдения през гнездовия период има и на места по р. Дунав (езеро Сребърна), както и в блатисти водоеми в Югоизточна България.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 5 квадрата, където се е срещал преди 2013 г. Нови находища не са установени, но е актуализирана числеността на гнездящите двойки във вече известните.

Численост в защитени зони за птиците: 20-55 двойки (100% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Дуранкулашко езеро“ (15-35 дв.) и „Шабленски езерен комплекс (5-20 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди основно в блата, в растителност по периферията на водоеми.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, опожаряване и косене на тръстикови масиви край водоемите

Михаил Илиев