Ням лебед

(Cygnus olor)

Размер на популацията: 2020: 102-184 двойки (2007: 15-35 дв.)

Особености на разпространението

С разпръснати и отчасти групирани находища, особено по Черноморското крайбрежие между нос Емине и Маслен нос. Гнездовища и по Дунавското крайбрежие и в долините на някои реки във вътрешността на страната, включително в микроязовири). Неразмножаващи се индивиди или групи през гнездовия период и на други места, включително в планините (яз. Доспат).

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в почти всички квадрати, където се е срещал преди 2013 г. Освен това са регистрирани и 20 нови находища основно в Тракийската низина и Централна Северна България.

Численост в защитени зони за птиците: 89-144 двойки (81% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони “Комплекс Мандра-Пода (23-25 дв.), Бургаско езеро (12-14 дв.). „Сребърна“ (10-20 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в блата, в растителност по периферията на водоеми, на места – в обрасли с блатна растителност лагуни, стоящи пресни води, стоящи бракични води и богати на растителност изкуствени водоеми (рибарници, микроязовири, кариери). Среща се от 0 до 300 м н.в.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, опожаряване и косене на тръстикови масиви край водоемите, бракониерство, безпокойство от рибари през гнездовия сезон.

Михаил Илиев, Владимир Младенов