Ориенталско каменарче
(Oenanthe isabellina)
Размер на популацията: 3500 – 7000 дв.
Особености на разпространението
С петнисто и разпръснато разпространение с градиент на намаляване на плътността на разположение на находищата от югоизток на северозапад. Гнездовищата разположени най-плътно в Сакар, Източните Родопи, Дервентските възвишения, хълмистите райони около река Тунджа, подножието на Стара планина от Сливенската котловина до нос Емине. По-слабо групирани в Тракийската низина, Бесапарските ридове, северните склонове на Родопите, Средна гора, Казанлъшката и Карловската котловина. Разпръснато в Дунавската равнина, Софийското поле, долината на река Струма, както и по-високо в Понор и Рила.
Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –
Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.
Гнезди по открити, често каменисти склонове с тревни съобщества по сухи силикатни терени или равнинни степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени, най-често използвани като пасища, в единични случаи установен и в алпийски и субалпийски тревни съобщества и на окрайнините или в дифузни градове, села и индустриални зони. Често условие е наличието на колонии на лалугери Spermophylus citellus, в чиито дупки гнезди.
Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020
Не анализирани
Заплахи
Не анализирани