Атлас на гнездящите птици в България

Пъстър скален дрозд

(Monticola saxatilis)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 278-590 двойки (2007: 1200 – 2500 дв.)

Особености на разпространението

Малоброен вид с ограничено неравномерно разпространение (Стойнов, Митев, 2007; Нанкинов, 2009). През периода 2013-2018 г. е установен в 25 квадрата от 10Х10 км грид. Среща се предимно по Стара планина и в Рило-Родопския масив, но единични находища има и в планините на Западна България, Витоша и в Горнотракийската низина. По-голямата част от популацията обитава в планините до 2600 м н.в., но се среща изолирано и в равнинни скалисти и каменисти райони на страната. В отделни случаи обитава и малки населени места в планините.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 97 квадрата от общо 119, в които се е срещал преди 2013 г. (Стойнов, Митев, 2007). Повечето от тези места са относително добре проучени, поради което отсъствието му определено може да се приеме като индикация за значително намаляване на числеността на вида. Още повече, че през периода 2013-2018 г. се наблюдава активно присъствие на десетки фотографи на птици в цялата страна, без видът (който е един от предпочитаните за снимане) да е отбелязан във въпросните квадрати. Особено изразено е отсъствието на пъстрия скален дрозд в някои райони като Източна България, като освен това се наблюдава и значително съкращаване на предишните райони на срещане. Нови находища са установени в 3 квадрата, без това да променя факта за наличие на ясна тенденция на съществен спад (с повече от 85%) в гнездовата популация на вида, която през предходния период 2005-2012 г. е определена на 500-1500 двойки (http://datazone.birdlife.org/userfiles/file/Species/erlob/supplementarypdfs/22708257_monticola_saxatilis.pdf) или 1200-1500 двойки (Стойнов, Митев, 2007).

Численост в защитени зони за птиците: 180-450 двойки (около 70% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Централен Балкан“ (40-100 дв.), „Пирин“ (30-80 дв.) „Понор“ и „Врачански Балкан“ (по 20-50 дв.).

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди предимно по скали и скални стени (във вътрешността на страната), също сипеи в съседство с различни храсталаци и тревни съобщества. Често се придържа близо до селскостопански сгради, хижи, трафопостове и други постройки в планините, и дори по антени и покриви в самите селища, но последните не са потвърдени като негово гнездово местообитание.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Краткосрочна тенденция на числеността: значително намаление
Дългосрочна тенденция на числеността: значително намаление
Краткосрочна тенденция на разпространението: значително намаление
Дългосрочна тенденция на разпространението: значително намаление

Заплахи 

Слабо познати. Вероятно унищожаване или значителна промяна на местообитанията при строителство (http://datazone.birdlife.org/userfiles/file/Species/erlob/summarypdfs/22708257_monticola_saxatilis.pdf) или добив на инертни материали (разрушаване на гнездовите скали), влошаване на хранителната база поради климатичните промени, безпокойство на двойките от планинари и алпинисти.

Петър Янков