Речна рибарка

(Sterna hirundo)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 1075-2340 двойки (2007: 500-1200 дв.)

Особености на разпространението

С разпръснато разпространение, по-групирано на места по Черноморското крайбрежие (главно Бургаски влажни зони – 900-1500 дв.) и покрай р. Дунав (по крайбрежни блата и острови, особено около о. Белене – 150–700 дв.). С отделни гнездовища и по някои по-големи вътрешни реки – Марица, Арда, Струма, Огоста и др. Колониите по р. Дунав променят местоположението си поради непостоянството на гнездовия субстрат – пясъчните коси. В участъка Никопол–Свищов редовно гнездят 20–60 дв., които обикновено са пръснати в малки колонии, но при високи води се събират на едно място.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в 41 квадрата. Чувствителна увеличение в заетата от вида територия има по поречието на р. Дунав. Много нови находища са установени и в  Горнотракийската низина. През периода на проучването не са потвърдени находищата по поречието на р. Струма, но не е изключено видът все още да гнезди там през отделни години.

Числеността на вида в страната се увеличава в традиционните находища и на други места, предимно в нови малки находища в различни части на страната. В основните гнездови находища главна причина за това увеличение са успешните природозащитни мерки, прилагани през годините с цел подобряване на гнездовите местообитания на вида. В Бургаските езера, които поддържат най-голямата част от гнездовата популация в страната през някои години до 100% от двойките гнездят върху изкуствени платформи, построени в рамките на природозащитни проекти. Тенденцията р. Дунав да поддържа продължително по-ниски води видимо се отразява положително на вида, създавайки множество подходящи за гнездене пясъчни острови. 

Численост в защитени зони за птиците: 864 – 2097 двойки (80% от популацията). Всички значими и редовни гнездови находища на вида попадат на територията на Натура 2000 мрежата. Най-висока численост има в защитените зони „Комплекс Мандра-Пода” (420-700 дв.), „Атанасовско езеро“ (221-600 дв.) и „Поморийско езеро“ (200-500 дв).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди в лагуни (по разделителни диги и изкуствени острови в солници), в растителност по периферията на водоеми в  стоящи пресни води, стоящи бракични води, по острови в течащи води. При устието на р. Ропотамо гнезди на малки скални острови в морето.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Хищничество (от страна на скитащи кучета, чакали, жълтокраки чайки), застрашаващо яйцата и малките в гнездовите колонии. Недостатъчно храна (дребни рибки), особено в периода на отглеждане на малките. Екстремни климатични явления в резултат на глобалните климатични промени. Унищожаване на гнезда и малки вследствие на технически дейности при производство и добив на сол. Резки промени на водното ниво на реките. Унищожаване на гнездови местообитания при добив на инертни материали от коритата на реките. Удълбаване и бетониране на коритата на реките.

Владимир Младенов, Ралица Георгиева, Петър Шурулинков