Речна чайка

(Larus ridibundus)

Размер на популацията: 2020: 10-99 двойки (2007: 180-250 дв.)

Особености на разпространението

С отделни изолирани гнездовища само покрай р. Дунав (ез. Сребърна, рибарниците Орсоя и Калимок) и в близки до крайбрежието райони (заблатяване на р. Огоста). Поради пресъхване и други неблагоприятни промени на влажните зони през последните години не гнезди в традиционни гнездовища като това на о. Белене. Отделни индивиди и малки ята се срещат през размножителния период и в някои влажни зони по Черноморското крайбрежие (Бургаски влажни зони, Дуранкулашко и Шабленско езеро и др.), в Дунавската равнина, по поречията на реките Струма и Марица и др., но без признаци за гнездене.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 4 квадрата, където се е срещал преди 2013 г. В някои от тях местообитанията са силно влошени и това е причина за липсата му, а в други се е срещал епизодично, основно при години с високо пълноводие на река Дунав. Нови находища са установени в 2 квадрата. Гнездовища на речната чайка в докладвания период са регистрирани в ПР „Персински блата“, „Комплекс Калимок“, езеро Сребърна и язовир Нова Попина, като само в Сребърна видът гнезди редовно.

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в блата и езера, обрасли с тръстика и папур, но и с наличие на открита водна площ, покрита с плаваща растителност.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, промени във водното ниво и хидрологичния режим на водоеми през гнездовия период, безпокойство.

Свилен Чешмеджиев, Петър Шурулинков