Атлас на гнездящите птици в България

Розов скорец

(Sturnus roseus)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 0-7000 дв.

Особености на разпространението

Номад с нередовно и непредсказуемо гнездене на места, най-често и по-групирано по Черноморското крайбрежие (около Бургас и нос Калиакра), Бесапарските ридове, в Карнобатското поле и районите около река Тунджа. , и др. На повечето места се размножава еднократно, но има и сравнително постоянни гнездовища, заемани до 5–6 години последователно, при пълно отсъствие от тях през останалото време. Скитащи ята преди и през гнездовия период в ниските части на почти цялата страна, по ясно очертани “коридори” по долината на река Струма, Подбалкана и Тракийската низина, Дунавското и Черноморското крайбрежие и между Силистра и нос Емине.

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди основно в изобилстващите на кухини стръмни скалисти брегове (по Северното Черноморие), но значителни колонии в последно време са в каменни кариери (вкл. в неизползваните части на действащи такива), които са най-близо по същността си до сипеи. Гнезденето и размерът на колониите силно зависими от състоянието на хранителната база, намираща се в степни и сухолюбиви тревни съобщества, подобрени тревни площи, посеви и други (едногодишни) тревни култури, овощни градини и други части на населени места, особено такива с плодни дървета и най-вече Morus alba и M. nigra, Cerasus sp. и др.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020

Не анализирани

Заплахи

Не анализирани