Саблеклюн

(Recurvirostra avosetta)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 250-800 двойки (2007: 250-790 дв.)

Особености на разпространението

С разпръснати, малко на брой гнездовища, по-групирани в района на Бургаските влажни зони (Атанасовско езеро, Поморийско езеро и Пода). Колонии в съседни квадрати има и във Варненско–Белославския езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла, а изолирани епизодични находища – в рибарниците Калимок, ез. Сребърна и някои вътрешни водоеми. Скитащи индивиди са отбелязани през гнездовия период и до яз. Ивайловград.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: Числеността на вида страната има силни годишни вариации. Много често през различните години птиците попадат в различни квадрати, търсейки най-оптималните условия за гнездене. Това се забелязва най-отчетливо при близко разположените едно до друго Атанасовско и Поморийско езера, които поддържат основната гнездова популация на вида в страната. Местоположението и количеството на колониите по поречието на р. Дунав силно зависи от годишните вариации на водното ниво на реката. В наши дни по р. Дунав гнезди сравнително редовно единствено в ЗЗ „Комплекс Беленски острови”. В периода 2013-2020 г. няма видима промяна в разпространението на редовните гнездови находища на вида.

Численост в защитени зони за птиците: 250-800 двойки (100% от популацията). Всички значими и редовни гнездови находища на вида са на територията на Натура 2000 мрежата. Най-висока численост има в защитените зони „Атанасовско езеро“ (45-602 дв.), „Поморийско езеро“ (50-550 дв.), и „Варненско-Белославско езеро” (15-25 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди изключително в лагуни и покрай свръхсолени плитководни лимани, като разполага гнездата си по засолени терени с халофитна растителност, на диги и разделителни валове в солници, по-рядко по бреговете на стоящи бракични води и стоящи пресни води. Макар по-рядко гнезди и във влажни зони със сладка вода – пясъчни брегове и острови в реки, полупресъхнали рибарници и утайници, разливи в ниви и др. Колониален вид , който рядко гнезди поединично и може да сформира колонии от по няколкостотин двойки. Много често гнезди в смесени колонии с други дъждосвирци и с рибарки.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Хищничество (особено от скитащи кучета, чакали, жълтокрака чайка), застрашаващо яйцата и малките в гнездовите колонии. Екстремни климатични явления в резултат на глобалните климатични промени. Унищожаване на гнезда и малки вследствие на технически дейности при производство и добив на сол. Унищожаване на пясъчни острови в р. Дунав заради драгиране и изграждане на хидротехнически съоръжения. 

Владимир Младенов, Ралица Георгиева, Петър Шурулинков