Сива гъска

(Anser anser)

Размер на популацията: 2020: 14-27 двойки (2007: 5-15 дв.)

Особености на разпространението

Изключително рядък и малоброен гнездящ вид. Със силно ограничено разпространение, на отделни места покрай р. Дунав (рибарниците Орсоя и Калимок, Беленските блата, блатото Малък Преславец, Гарванското блато и ез. Сребърна) и по Черноморското крайбрежие, където гнезди редовно в Дуранкулашкото езеро и епизодично – в ез. Вая. Възможно гнездене и в блато по Суха река в Добруджа.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 6 квадрата, където се е срещал преди 2013 г. В някои от тях местообитанията са силно влошени и това е причина за липсата му, но в повечето такива квадрати видът никога не е бил сигурно установен като гнездящ. 

Численост в защитени зони за птиците: 14-27 двойки (100% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Комплекс Беленски острови“ (6-9 дв.), „Сребърна“ (6-9 дв.) и „Комплекс Калимок“ (2-5 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в блата, в растителност по периферията на водоеми, като предпочита по-обширни и лишени от човешко присъствие влажни зони с пространни тръстикови масиви или наводнени стари върбови гори (алувиални и много влажни гори и храсталаци).

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, промени във водното ниво и хидрологичния режим на водоеми през гнездовия период, безпокойство, бракониерски отстрел.

Свилен Чешмеджиев, Владимир Младенов