Сива сврачка

(Lanius excubitor)

Размер на популацията: 0-5 дв.

Особености на разпространението

През последните 20 години липсват данни за гнездене на вида в България. В миналото са регистрирани единични изолирани находища, предимно в Дунавската равнина. На 04.07.1990 г. до с. Кривня и на 27.07.1990 г. до с. Широково, Русенско, наблюдавани семейства с наскоро излетели млади. На 31.07.1990 г. 1 екз. опръстенен до с. Малчика, Плевенско, като видът е отбелязан да гнезди през 1996 г. и до с. Морава, Плевенско. На 27.06.1992 г. двойка, наблюдавана до Велико Търново; на 09.06.1994 г. намерено гнездо до с. Генерал Инзово, Ямболско и на 24.07.2000 г. – един екземпляр до с. Столник, Софийско. На 15.07.1995 г. до с. Лиляк, Търговищко, установена двойка с 2 млади екз. Наблюдения има от началото на юли 1997 г. и в околностите на с. Табачка, Русенско и от 27.07.2000 г. в района на езеро Сребърна.

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Наблюдаван основно в храсталаци на местата с умерен климат.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020

Не анализирани

Заплахи

Не анализирани