Скална зидарка
(Sitta neumayer)
Размер на популацията: 2020: 93-185 двойки (2007: 200-500 дв.)
Особености на разпространението
С ограничено петнисто разпространение, по-плътно в долините на реките Струма и Места с прилежащите им планински райони и в Източните Родопи, по-разпръснато в Западните Родопи. Изолирани единични находища и на север до Стара планина.
Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 27 квадрата, където се е срещал преди 2013 г. основно в Западните Родопи и северните части на долината на Струма, което вероятно се дължи на липса на наблюдения, а не на изчезването на вида от тези места.
Численост в защитени зони за птиците: 79-158 двойки (85% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Студен кладенец“ (19-34 дв.), „Крумовица“ (13-27 дв.), „Мост Арда“ (13-25 дв.) и „Кресна“ (13-25 дв.).
Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –
Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.
Гнезди по открити, припечни хълмове със скални отвеси или единични и групи различни по височина изолирани скали с ниши, често с рядък храсталак в съседство най-често под 1000 m н.в. В отделни случаи разполага гнездата си и по антропогенни съоръжения (кухини на стари мостове, каменни зидове до жп линии и др.).
Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.
Краткосрочна тенденция на числеността: | стабилно |
Дългосрочна тенденция на числеността: | стабилно |
Краткосрочна тенденция на разпространението: | стабилно |
Дългосрочна тенденция на разпространението: | стабилно |
Заплахи
Безпокойство, унищожаване на гнездови местообитания при изграждане на кариери
Волен Аркумарев