Стридояд

(Haematopus ostralegus)

Размер на популацията: 2020: 39 -94 двойки (2007: 30-50 дв.)

Особености на разпространението

Гнездовите находища са в четири изолирани района: на острови по р. Марица в средното и долното й течение, в Бургаските влажни зони, във Варненско–Белославския езерен комплекс и на о. Цибър в р. Дунав.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: Броят на гнездящите двойки през различните години е променлив. По поречията на Марица и Дунав гнезди по пясъчни и чакълести речни острови. Колебанията в броя на двойките там се дължат на заливане на островите с гнездата при високи води. По Черноморското крайбрежие видът гнезди в засолени терени с халофитна растителност, диги на солници.

Численост в защитени зони за птиците: 24-51 двойки (56% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Поморийско езеро“ (5-6 дв.), Бакърлъка (3-4 дв.), Марица-Първомай (2-8 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

По р. Марица и р. Дунав гнезди по пясъчни и чакълести речни острови сред течащи води), а по Черноморското крайбрежие – по засолени терени с халофитна растителност на брега на свръхсолени лагуни, на диги в солници или до стоящи бракични води, на места – възможно и до стоящи пресни води.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, бракониерство, кариери за добиване на пясък по поречието на реки, безпокойство от рибари и туристи през гнездовия сезон.

Михаил Илиев, Владимир Младенов