Тръстикова овесарка

(Emberiza schoeniclus)

Размер на популацията: 2020: 62-133 двойки (2007: 200-400 дв.)

Особености на разпространението

С ограничено разпръснато разпространение според наличието на блата с обширни тръстикови масиви, концентрирано основно по Черноморското крайбрежие (особено в района на Бургаските влажни зони и Южното Черноморие) и с единични находища по крайбрежието на р. Дунав, в Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле, долината на р. Струма и др.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен като сигурно гнездящ никъде във вътрешността на страната. Не е потвърден в повече 50 квадрата основно в Западна и Централна България, за които има данни за гнездене преди 2013 г. Възможно е тази съществена разлика да се дължи на по-слаба проученост на тези квадрати В периода 2013-2020 г. или по-вероятно – погрешна оценка при предишното.

Численост в защитени зони за птиците: 61-128 двойки (97% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Шабленски езерен комплекс“ (25-50 дв.) и „Дуранкулашко езеро“ (15-35 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в блата, в растителност по периферията на водоеми и крайречни и приизворни мочурища, като разполага гнездата си в тръстикови масиви Phragmites australis. Установен да гнезди както в приморски, крайречни и вътрешни естествени влажни зони, но по-рядко и изкуствени водоеми, като рибарници, микроязовири и язовири.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, опожаряване и косене на тръстикови масиви край водоемите

Михаил Илиев