Атлас на гнездящите птици в България

Царски орел

(Aquila heliaca)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Уязвим

Размер на популацията: 2020: 29-32 двойки (2007: 30–35 дв.)

Особености на разпространението

Основната част от популацията съсредоточена в Югоизточна България – Сакар, Сливенско, най-южните части на поречията на реките Тунджа и Марица, Дервентските възвишения, западната част на Странджа. Отделни двойки все още е възможно да гнездят в Средна гора.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. популацията на царският орел продължава да се увеличава, макар и не така осезаемо, както в предходния период. В сравнение с предишното изследване изоставяне на територии се наблюдава в планинските райони (Източни Родопи, Средна гора, Стара планина), като след 2017 г. на практика няма известна двойка от планинския „еко тип“. Най-осезаемо е увеличението в Сливенското, Ямболското и Елховското полета, където орлите колонизират нови територии.

Численост в Защитени зони за птиците: 17-21 двойки (59% от популацията). Близо 2/3 от популацията се намира в Защитени зони за птиците, като с най-висока численост е установена в защитените зони „Сакар“ (11 дв.) и „Западна Странджа“ (4 дв.).

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди в широколистни листопадни гори и в ивици дървета храсти и мозайки от тях. Предпочита долове с високи стари дървета, особено тополи (Populus sp.), често в близост до пасища и други места с изобилие на европейски лалугер (Spermophilus citellus).

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Краткосрочна тенденция на числеността: слабо нарастваща 
Дългосрочна тенденция на числеността: слабо нарастваща
Краткосрочна тенденция на разпространението: слабо нарастващо
Дългосрочна тенденция на разпространението: с флуктуации, изчезва от планинските райони, но се увеличава в равнинните. 

Заплахи

Пряко унищожаване и деградация на хранителните местообитания, редуциране на хранителната база, увреждането на гнездовите местообитания, безпокойство по време на гнездовия сезон, рискова електроразпределителна мрежа, отравяне от използване на отровни примамки за борба с хищните бозайници и оловни муниции, бракониерство, обиране на малки и яйца. 

Димитър Демерджиев, Стойчо Стойчев