Червен ангъч

(Tadorna ferruginea)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 82-153 двойки (2007: 40-80 дв.)

Особености на разпространението

Малочислен вид с изолирани гнездовища в Североизточна България и около Бургас. Около 1995 г. е с близо 60 гнездовища, разпръснати почти на цялата територия на страната североизточно от линията Бургас – Русе. Още след 1990 г. повечето от тях постепенно изчезват. След 1996 г. не гнезди около Варна, спорадично се размножава между Силистра, Тутракан и Дулово, с най-североизточно находище край Кардам, от около 2001 г. не обитава Ломовете. Гнезди в рибарници край с. Круша, Варненско, както и във вътрешността до Карнобат и Айтос. Край Харманли установени двойки през размножителния период след активни опити за разселване на млади птици в съседни райони.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в по-голямата част от квадратите, където се е срещал преди 2013 г. За някои от находищата няма потвърждение в периода 2013-2020. Това се отнася най-вече за района северно от Бургас, както и на места по поречието на р. Дунав между Русе и Силистра. Възможно е в някои от тези квадрати липсата на вида да се дължи на по-слаба проученост. От друга страна са налице 18 нови квадрата в Североизточна България с регистрирано присъствие на вида през гнездовия сезон. В Югоизточна България видът е отбелязан в 6 нови находища – 4 в Ямболско и 2 в Източните Родопи.

Численост в защитени зони за птиците: 24-44 двойки (21 % от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Емине“ (9-14 дв.) и „Атанасовско езеро“ (5-7 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди в подземни кухини и ходове на бозайници в степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени и тревни съобщества по сухи силикатни терени в съседство със стоящи пресни води (включително малки язовири и други създадени от човека влажни зони), често се среща в посеви и други (едногодишни) тревни култури. На места освен в стари дупки на Vulpes vulpes и Meles meles устройва гнездата си в ниши по скали и скални стени (във вътрешността на страната), включително в кариери за инертни материали.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Пресушаване на влажни зони, бракониерство – отстрел и улавяне на нелетящи малки за частни колекции, разораване на пасища.

Михаил Илиев, Свилен Чешмеджиев, Владимир Младенов