Черен кълвач

(Dryocopos martius)

Размер на популацията: 2020: 2177 – 3137 двойки (2007: 1500-3500 дв.)

Особености на разпространението

С петнисто разпространение в планинските гористи части на страната – Рило-Родопския масив, Стара планина, Средна гора, Витоша и околните и планини, Странджа и др. Разпръснато или групирано в съседни квадрати в равнинните райони с гори (Лудогорие, Добруджа, крайбрежието на река Дунав и някои части на Дунавската равнина, Тракийската низина и др.).

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът е установен в 798 квадрата, като запазва разпространението си в основните гнездови местообитания. Установени са нови находища на единични двойки, основно в Дунавската равнина и източната част на Тракийската низина. 

Численост в защитени зони за птиците: 1330-1727 двойки (61% от популацията). Най-висока численост има в защитените зони „Добростан“ (167-183 дв.), „Западни Родопи“ (157-185 дв.), „Централен Балкан“ (87-97 дв.), „Странджа“ (68-103 дв.) и „Средна гора“ (65-90 дв.).

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в стари широколистни листопадни гори, иглолистни гори, смесени гори и алувиални и много влажни гори и храсталаци, по-рядко в стари градски паркове и градини (особено такива от лесопарков тип) и в крайречни пояси.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Горскостопански сечи, включително и санитарни сечи, които се практикуват и в защитените територии. Изграждане на нови и разширяване на съществуващи ски курорти. Горски пожари.

Ирина Костадинова, Петър Шурулинков