Черен щъркел

(Ciconia nigra)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 725 -1140 двойки (2007: 300-550 дв.)

Особености на разпространението

Сравнително широко разпространен, но малочислен вид, срещащ се от от 0 до 1500 м н.в. в почти цялата страна. Гнезди в главно в широколистни гори в низини и предпланини и по скали. Рядък и малоброен в планински иглолистни гори. Храни се по реки, рибарници, микроязовири и различни други водоеми. Висока плътност има в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Ломовете, Долината на Тунджа и на места в Предбалкана, а най-ниска – в Югозападна България и Крайморска Добруджа. 

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен 204 квадрата, където е посочен като гнездящ преди 2013 г. В някои от тези квадрати, особено в Северна България, това се дължи на по-слабата проученост на редица райони през отчитания период. Нови находища са установени в 118 квадрата, главно в Южна България.

Численост в защитени зони за птиците: 286- 436 двойки (39% от популацията). Най-многочислен е видът в защитените зони „Сакар“ (40-66 дв.), „Ломовете“ (22-30 дв.), „Студен кладенец“ (15 -23 дв.), „Западна Странджа“ (15-25 дв.) и „Бяла река“ (14-22 дв.)

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Гнезди основно по скали и скални стени (във вътрешността на страната), понякога и във входните части на пещери. Около една трета от популацията гнезди в широколистни листопадни гори и по-рядко – в алувиални и много влажни гори и храсталаци, а по изключение – в иглолистни гори.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Заплахи

Изсичане на стари дървета, използвани за гнездене, безпокойство от туристи и скални катерачи, безпокойство при горскостопански дейности, загиване от токови удари, влошаване на хранителната база в някои реки заради замърсяване и изграждане на ВЕЦ.

Петър Шурулинков, Волен Аркурмарев, Гиргина Даскалова