Черногушо ливадарче

(Saxicola torquatus)

Размер на популацията: 3000 – 6000 дв.

Особености на разпространението

С петнисто разпространение в цялата страна без гористите равнинни и планински райони. По-компактно в Югоизточна България, Черноморското крайбрежие, Източна Стара планина, Средна гора, Софийското поле и планините около Витоша, долините на реките Струма и Места, на места по Дунавското крайбрежие и Северозападна България

и др. Разпръснато предимно в Дунавската равнина и на места в Тракийската низина. Макар локално, гнезди и във високите планини над горната граница на гората – във Витоша, Славянка, Стара планина, Осоговска планина и др.

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Гнезди в разнообразни открити и храстови местообитания по хълмисти или равнинни места, основно сухолюбиви храсталаци, тревни съобщества по сухи силикатни терени, мезофилни тревни съобщества, храсталаци на местата с умерен климат, пустеещи земи, рядко в алпийски и субалпийски тревни съобщества и посеви и други тревни култури, както и в места с по-високи треви и храсти на периферията на градове, села и индустриални зони.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020

Не анализирани

Заплахи

Не анализирани