Атлас на гнездящите птици в България

Морски орел

(Haliaeetus albicilla)

Категория на застрашеност (IUCN, 2020) – Незастрашен

Размер на популацията: 2020: 43-60 двойки (2007: 30-50 дв.)

Особености на разпространението

Гнезди основно по Дунавските острови, югоизточната част на страната (най-вече по долините на реките Тунджа и Арда), Черноморското крайбрежие (горите около р. Камчия и Бургаските влажни зони), както и около някои по-големи язовири във вътрешността на страната (“Жребчево”, “Пясъчник”, “Цонево”, “Овчарица”, “Розов кладенец”, “Тракиец”, “Студен Кладенец”, “Ивайловград” и “Копринка”). През последните десет години се наблюдава тенденцията да заема нови територии в Горнотракийската низина, където гнезди в открити местообитания , понякога далеч от големи водоеми.

Оценка на популацията за периода 2013 – 2020 г.: В периода 2013-2020 г. видът не е установен в 10 квадрата, където се е срещал преди 2013 г. От една страна в някои от тях местообитанията са силно влошени и това може да е причина за липсата му, но от друга се касае за установяването на точните гнездовища на вида, намиращи се е съседни квадрати. Нови находища са установени в 41 квадрата. Най-осезаемо е увеличението на гнездящи двойки морски орли в района на Югоизточна България.

Численост в защитени зони за птиците: 22-26 двойки. (43-61% от популацията). Приблизително половината гнездова популация на вида не попада в границите на защитени зони от Натура 2000. Най-висока численост има в защитените зони „Комплекс Мандра-Пода“ (3 дв.) и „Комплекс Беленски острови“ (2 дв.).

Карта в голям размер

Гнездово разпространение 2013 – 2020 – представено е разпространението и оценка на числеността на вида за периода 2013 – 2020 г. –

Сравнително разпространение на вида спрямо първия атлас на гнездящите птици (Янков, 2007): Находище до 2007 г. | Находище до 2007 г., потвърдено след 2015 г. – | Ново находище след 2015 г. – Находищата след 2015 г. са на базата на сурови данни от smartbirds.org.

Местообитания

Обитава различен тип местообитания, включващи основно влажни зони (поречия на големи реки, езера, блата, язовири, рибарници и др.), богати на храна (риба и водолюбиви птици), но понякога гнезди и в агроценози, далеч от воден източник, където се изхранва с алтернативна плячка (таралежи, зайци и др.). Гнезди предимно по високи дървета от бяла топола Populus alba в aлувиални и много влажни гори и храсталаци по островите в р. Дунав и около големите крайморски езера. В Източните Родопи, на места покрай Черно море и във вътрешността на страната гнездата са в широколистни листопадни гори.

Тенденции в развитието на популацията за периода 2013 – 2020 г.

Краткосрочна тенденция на числеността: нарастваща 
Дългосрочна тенденция на числеността: нарастваща
Краткосрочна тенденция на разпространението: нарастващо
Дългосрочна тенденция на разпространението: нарастващо

Заплахи

Влошаването, деградацията и увреждането на гнездовите и хранителните местообитания, безпокойство по време на гнездовия сезон (включително от провеждане на сечи), бракониерство, конфликт с арендаторите на язовири, породен от нанасянето на щети на рибовъдни стопанства, оловно натравяне и отравяне от използването на отровни примамки за борба с хищници и др.

Свилен Чешмеджиев, Димитър Демерджиев