Включете се в събирането на данни за Атласа на птиците в България

et|icon_group|

Включете се

в събирането на данни за Атласа на птиците в България

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.

Кой може да участва?

Всеки е добре дошъл и може да допринесе за изготвянето на Атласа, независимо дали е начинаещ любител на птиците или опитен орнитолог. Добри умения за определяне на птиците по техните звуците са необходими за прилагане на някои от методиките, особено за методиката за проучване на обилието на птиците. Познаването на птичите песни ще ви помогне много, за да откриете повече видове в квадратите, които проучвате. Ние се надяваме, че работата по Атласа ще е допълнителен стимул за повишаване на уменията за разпознаване на птици. Дори и начинаещите могат да допринесат за изготвянето на Атласа, като записват в SmartBirds видовете, които познават и степента за вероятност за гнездене. Ако не сте сигурни в уменията си и се колебаете как да участвате, Ви препоръчваме да поговорите с някои от координаторите на инициативата.

Въведение

Изготвянето на атласи на разпространението на птиците мобилизира и мотивира голям брой хора да събират данни, да повишават уменията си за разпознаване на птици, познанията си за тяхната биология и екология, както и да пътуват и опознават нови места. Ако данните бъдат събрани по стандартизирана методика, това дава възможност за статистическа обработка, повтаряне на изследването и сравнимост на резултатите. Това е и огромното им предимство пред случайните наблюдения, от които се оказва, че трудно могат да бъдат извлечени значими данни за определяне на обилие, численост на популациите, тенденции и откриване на дългосрочни промени. Атласите на разпространението са важен инструмент за планиране на мерките за опазване на птиците. Данните събрани за Атласа на гнездящите птици в България (Янков, 2007), послужиха като основа за редица природозащитни дейности, включително за изграждането на мрежата Натура 2000 в България. Атласът може да бъде много зареждаща инициатива, която да активира изследователския ни инстинкт, за да разрешим някои орнитологични загадки, като например да открием дали средиземноморският сокол, беловратата мухоловка, брезовият певец, ястребов орел и още редица интересни видове гнездят в България.

Цели

С изготвянето на Атлас на птиците в България си поставяме следните цели:

Установяване на съвременното разпространение на гнездящите видове птици в България на базата на 10×10 km (UTM – MGRS) грид;
Установяване на съвременното разпространение на зимуващите видове птици в България на базата на 10×10 km (UTM – MGRS) грид;
Разкриване на промените в съвременното разпространение и обилието на гнездящите птици в България в сравнение с Атласа на гнездящите птици в България (Янков, 2007);
Оценяване на числеността на популациите на гнездящите и зимуващите птици в България;
Събиране на информация по унифицирана методика, позволяваща проследяване на дългосрочни промени в разпространението и обилието на гнездящите и зимуващите птици при повтаряне на изследването в бъдеще;
Моделиране на разпространението на възможно най-голям брой видове на базата на грид 1×1 km;
Повишаване на познанията на любителите на птици в България и привличане и запалване на нови природолюбители.

Грид

Подход

Атласът е базиран на териториално припокриване на проучванията през зимния и размножителния период и изготвяне на един атлас, вместо два отделни за гнездящи и зимуващи птици. Участниците в картирането ще могат да избират квадрати, които да изследват почти целогодишно прилагайки различни методики. Все пак атласът ще има два раздела и методики съответно за гнездящи и зимуващи птици.

Атласът комбинира сравнително лесна методика за определяне на относителното обилие на широкоразпространени видове с видово специфични методики базирани на местообитанията и познаването на екологията и гнездовата биология на видовете. Последните са добри за определяне на разпространението видове с по-големи гнездови територии и такива със скрит начин на живот. За тези видове проучването на разпространението и откриването на нови находища е основен приоритет. Предложените методики в голяма степен могат да се ползват и за мониторинг, така че събраната информация да може да служи за основа на дългосрочен мониторинг на повече групи птици.

Събиране и обработване на данните

Всеки участник може първоначално да избере до 10 квадрата, които да картира. За улесняване на планирането и проследяване на напредъка, за всеки от тях ще може да вижда в профила си в базата данни SmartBirds.org, списък на видове регистрирани в съответния квадрат по време на предния атлас на гнездящите птици, списък на видовете регистрирани от него и пълен списък на видовете, включващ и тези регистрирани в същия квадрат от други наблюдатели. Участниците могат да събират данни и в допълнителни квадрати извън избраните от тях. Авторството на всички данни се запазва и те се съхраняват в личния профил на наблюдателя в SmartBirds.org.

Основната част от данните ще бъдат събрани на терен с мобилното приложение SmartBirds Pro. Данни събрани по друг начин също могат да бъдат интегрирани и ползвани, ако притежават всички задължителни елементи. С други приложения обаче не е възможно прилагането на методиката за проучване на обилието на птиците, която изисква избор на пробни площадки чрез профил в SmartBirds.org. Ще бъдат ползвани и данни събрани в рамките на действащи схеми за мониторинг (МОВП, Среднозимно преброяване), проекти за места и видове, както и данни от научни публикации.

Събраните данни ще се верифицират от експерти по определени видове и групи видове. На регионално ниво верифициране на данните и подпомагане на участниците ще се извършва от експерти познаващи добре съответните региони.

Период на атласа

Към настоящия момент планираме да ползваме данни събрани в периода 2016–2025 г. Този период може да се промени, предвид гражданския характер на инициативата и участието на доброволци. Осигуряване на допълнително финансиране може да позволи по-бързо и добро покритие на всички квадрати. Максималната цел е да съберем достатъчно нови данни за разпространението и числеността на птиците във всички десеткилометрови квадрати в периода 2021–2025 г.

Финансиране

Към настоящия момент не разполагаме с целево финансиране за цялостната работа по атласа. Събирането на данните в голяма степен ще се извършва доброволно. Изготвянето на частта „Атлас“ в приложението SmartBirds Pro и верифициране на данни през 2020–2021 година се финансира от Фонд Активни граждани България. Дарение от 3000 евро от Швейцарския орнитологичен институт е налично за събиране на данни през 2021 г. За картиране на отдалечени райони, за прилагане на определени методики, както и за координация и верификация на данни ще бъдат наемани и експерти според наличното финансиране.

Методика

За изготвянето на Атлас на птиците е необходим системен подход и спазването на определени методики. От линовете по долу може да изтеглите подробна информация как да проучвате гнездящите и зимуващите птици за целите на атласа:

Методика за проучване на гнездящите птици за целите на Атласа на птиците в България
Методика за проучване на зимуващите птици за целите на Атласа на птиците в България

Как да участвам?

Видео насоки за участието в инициативата „Атлас на гнездящите птици“
Видео насоки за регистрация в системата „SmartBirds” и работа с нея
Видео насоки за работа с приложението “SmartBirds Pro“

Често задавани въпроси

Lorem ipsum?

Ut enim ad minim veniam?

Форум

Ако имате други въпроси, или коментари, които бихте искали да споделите, можете да го направите в нашия форум.

Коментирай

Координация

Координацията на изготвянето на Атласа се извършва от следния екип:

Стойчо Стойчев (БДЗП), Георги Попгеоргиев (БДЗП и НПНМ-БАН), Петър Шурулинков (НПНМ-БАН), Ирина Костадинова (БДЗП), Йордан Христов (БДЗП), Димитър Плачийски, Светослав Спасов Николай Петков, Михаил Илиев, Волен Аркумарев, Владимир Младенов, Свилен Чешмеджиев, Владимир Добрев, Петър Янков – да се прецизира

Допълнителна информация може да получите на следния електронен адрес:

Списък с контакти на експерти, които могат да предоставят съвети за провеждане на проучвания по региони и за конкретни видове може да намерите тук.

Партньори

Партньори на БДЗП в изготвянето на Атласа на птиците в България са следните организации:

Национален природонаучен музей - БАН

Софийски университет

Шуменски университет

Пловдивски университет

ИБЕИ-БАН

ЛТУ

Зелени Балкани

БФБ

В работата по атласа си сътрудничим и с Европейския съвет за преброяване на птиците (EBCC)